Definify.com
Definition 2024
терен
терен
Macedonian
Noun
терен • (teren) m
Inflection
Declension of терен
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | терен | терени |
definite unspecified | теренот | терените |
definite proximal | теренов | терениве |
definite distal | теренон | теренине |
vocative | терену | терени |
count form | — | терена |
Serbo-Croatian
Pronunciation
- IPA(key): /těreːn/
- Hyphenation: те‧рен
Noun
тѐре̄н m (Latin spelling tèrēn)
Declension
Declension of терен
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | тѐре̄н | терени |
genitive | тере́на | терена |
dative | терену | теренима |
accusative | терен | терене |
vocative | терене | терени |
locative | терену | теренима |
instrumental | тереном | теренима |