Definify.com
Definition 2024
абитуриент
абитуриент
See also: абітурієнт
Bulgarian
Noun
абитуриент • (abituriént) m (feminine абитуриентка)
- A male student in his last year at a high school, a male senior, a senior-year boy.
- 1970, Камен Качев (Kamen Kalčev), Софийски разкази (Sofia stories), page 102:
- — Как върви абитуриентът?
- — Много добре, свърши със словесните, сега се прехвърли в лабораторията.
- ‘How is the student coping?’
- ‘Very well. Having accomplished the verbal [tasks], he just went to the laboratory.’
- 1970, Камен Качев (Kamen Kalčev), Софийски разкази (Sofia stories), page 102:
Inflection
Inflection of абитуриент
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | абитуриент | абитуриенти |
definite (subject form) |
абитуриентът | абитуриентите |
definite (object form) |
абитуриента | |
count form | — | абитуриента |
vocative form | абитуриенте | абитуриенти |
Russian
Etymology
Borrowing from German Abiturient.
Pronunciation
- IPA(key): [ɐbʲɪtʊrʲɪˈjent]
Noun
абитурие́нт • (abiturijént) m anim (genitive абитурие́нта, nominative plural абитурие́нты, genitive plural абитурие́нтов, feminine абитурие́нтка)
- graduate, school-leaver
- university applicant, enrollee, candidate for a university entrance examination. [from mid 20 c.]
Declension
Declension of абитурие́нт (anim masc-form hard-stem accent-a)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | абитурие́нт abiturijént |
абитурие́нты abiturijénty |
genitive | абитурие́нта abiturijénta |
абитурие́нтов abiturijéntov |
dative | абитурие́нту abiturijéntu |
абитурие́нтам abiturijéntam |
accusative | абитурие́нта abiturijénta |
абитурие́нтов abiturijéntov |
instrumental | абитурие́нтом abiturijéntom |
абитурие́нтами abiturijéntami |
prepositional | абитурие́нте abiturijénte |
абитурие́нтах abiturijéntax |
Synonyms
- (school-leaver): выпускни́к (vypuskník), абик (abik)
Related terms
- абиту́ра (abitúra)
- абитурие́нтка (abiturijéntka)
- абитурие́нтный (abiturijéntnyj), абитурие́нтский (abiturijéntskij)