Definify.com
Definition 2024
говорник
говорник
Macedonian
Noun
говорник • (govornik) m
Inflection
Declension of говорник
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | говорник | говорници |
| definite unspecified | говорникот | говорниците |
| definite proximal | говорников | говорнициве |
| definite distal | говорникон | говорницине |
| vocative | говорнику | говорници |
| count form | — | говорника |
Serbo-Croatian
Etymology
Pronunciation
- IPA(key): /ɡǒʋoːrniːk/
- Hyphenation: го‧вор‧ник
Noun
го̀во̄рнӣк m (Latin spelling gòvōrnīk)
Declension
Declension of говорник
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | го̀во̄рнӣк | го̀во̄рнӣци |
| genitive | говорника | говорника |
| dative | говорнику | говорницима |
| accusative | говорника | говорнике |
| vocative | го̀во̄рнӣче | говорници |
| locative | говорнику | говорницима |
| instrumental | говорником | говорницима |
Related terms
- го̀во̄рница f