Macedonian
Noun
манир • (manir) m
- manners
- affectation, mannerism
Inflection
Declension of манир
| |
singular |
plural |
| indefinite |
манир
|
манири
|
| definite unspecified |
манирот
|
манирите
|
| definite proximal |
маниров
|
манириве
|
| definite distal |
манирон
|
манирине
|
| vocative |
маниру
|
манири
|
| count form |
—
|
манира
|
Serbo-Croatian
Pronunciation
- IPA(key): /mǎniːr/
- Hyphenation: ма‧нир
Noun
ма̀нӣр m (Latin spelling mànīr)
- Alternative form of мани́ра
Declension
Declension of манир
| |
singular |
plural |
| nominative
|
ма̀нӣр
|
манири
|
| genitive
|
мани́ра
|
манира
|
| dative
|
маниру
|
манирима
|
| accusative
|
манир
|
манире
|
| vocative
|
маниру
|
манири
|
| locative
|
маниру
|
манирима
|
| instrumental
|
маниром
|
манирима
|