Definify.com
Definition 2024
планинар
планинар
Macedonian
Noun
планинар • (planinar) m
Inflection
Declension of планинар
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | планинар | планинари |
definite unspecified | планинарот | планинарите |
definite proximal | планинаров | планинариве |
definite distal | планинарон | планинарине |
vocative | планинаре | планинари |
count form | — | планинара |
Serbo-Croatian
Pronunciation
- IPA(key): /planǐnaːr/
- Hyphenation: пла‧ни‧нар
Noun
планѝна̄р m (Latin spelling planìnār)
Declension
Declension of планинар
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | планѝна̄р | планинари |
genitive | планина́ра | планинара |
dative | планинару | планинарима |
accusative | планинара | планинаре |
vocative | планинару | планинари |
locative | планинару | планинарима |
instrumental | планинаром | планинарима |