Definify.com

Definition 2024


озадача

озадача

Bulgarian

Verb

озадача (ozadačá) pf (imperfective озадача́вам)

  1. (transitive) to puzzle, to confuse, to perplex, to bewilder, to mystify, to baffle, to bemuse
    Озадачен съм от противоречията и пропуските в инструкциите. - I am baffled by the contradictions and omissions in the instructions.
    Слънчевите затъмнения озадачавали античните хора в продължение на хиляди години. - Solar eclipses continued to mystify ancient humans for thousands of years.

Conjugation

Synonyms

  • объркам (obǎrkam)