Definify.com
Definition 2024
излучити
излучити
Serbo-Croatian
Verb
излу́чити pf (Latin spelling izlúčiti)
- (transitive) to secrete
- (transitive) to separate; differentiate
Conjugation
Conjugation of излучити
Infinitive: излучити | Present verbal adverb: — | Past verbal adverb: излу́чӣвши | Verbal noun: — | ||||
Number | Singular | Plural | |||||
Person | 1st | 2nd | 3rd | 1st | 2nd | 3rd | |
Verbal forms | ја | ти | он / она / оно | ми | ви | они / оне / она | |
Present | излучим | излучиш | излучи | излучимо | излучите | излуче | |
Future | Future I | излучит ћу2 излучићу |
излучит ћеш2 излучићеш |
излучит ће2 излучиће |
излучит ћемо2 излучићемо |
излучит ћете2 излучићете |
излучит ће2 излучиће |
Future II | будем излучио1 | будеш излучио1 | буде излучио1 | будемо излучили1 | будете излучили1 | буду излучили1 | |
Past | Perfect | излучио сам1 | излучио си1 | излучио je1 | излучили смо1 | излучили сте1 | излучили су1 |
Pluperfect | био сам излучио1 | био си излучио1 | био је излучио1 | били смо излучили1 | били сте излучили1 | били су излучили1 | |
Aorist | излучих | излучи | излучи | излучисмо | излучисте | излучише | |
Conditional I | излучио бих1 | излучио би1 | излучио би1 | излучили бисмо1 | излучили бисте1 | излучили би1 | |
Conditional II | био бих излучио1 | био би излучио1 | био би излучио1 | били бисмо излучили1 | били бисте излучили1 | били би излучили1 | |
Imperative | — | излучи | — | излучимо | излучите | — | |
Active past participle | излучио m / излучила f / излучило n | излучили m / излучиле f / излучила n | |||||
Passive past participle | излучен m / излучена f / излучено n | излучени m / излучене f / излучена n | |||||
1 For the masculine; agent of feminine or neuter gender would use the feminine and neuter gender forms of the active past participle and the auxiliary verb, respectively. 2 Standard Croatian spelling: others omit the infinitive suffix completely and bind the clitic. |
Related terms
- излучи́вати impf